Пейо Яворов

Сърце, сърце, смили се клето...

Сърце, сърце, смири се клето, -
от зло предчувствие обзето,
защо тревожно биеш ти?
Съдбата даде ли ти нещо,
че днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити?

Животът ли? Ах, той един е -
и ти не искаш да премине
без диря някаква в света;
но колко пъти си, унило,
изстивало към всичко мило
и пожелавало смъртта?

Трогващо. Красиво. Докосващо. Какво друго да кажа? Невероятно стихотворение.. Намерих го случайно, ровейки се из любимите ми стихове. От непубликуваните приживе на великия Яворов e, поради което и не е особено популярно. Когато обаче го прочетох за първи път, останах без дъх. Геният на поета лъха от всяка думичка. Толкова е истинско, искрено и житейско. Толкова кратко, а казва толкова много.. Иначе казано, типично Яворово стихотворение. Но не просто още едно негово стихче, а още едно доказателство за силата и непреходността на таланта на родния ни поет..