Biutiful..

Не знам какво точно ме впечатли в този филм- личната трагедията на главния герой или цялостния драматичен привкус на продукцията, но със сигурност успя да ме грабне! Не случайно филмът пожъна успехи на миналогодишната награди Златен глосбус и Оскар, а Хавиер Бардем бе определен за най-добър актьор за ролята си във филма. Превъплъщавайки се в ролята на Уксбал- разведен, с две деца, баща и известен човек в подземния свят на Барселона, Бардем ни се представя в светлина, в която не сме го виждали до сега- различен както от психопата в „Няма място за старите кучета”, така и от мачото във „Вики, Кристина и Барселона”. За да осигури по-добро бъдеще за своите деца, Уксбал е преминал границите на закона. За правоохранителните органи той е нарушител, а за нелегалните имигранти, на които помага да получат работа, е спасител. Личната драма на Уксбал обаче се заплита, когато той разбира, че е неизлечимо болен от рак и му остава малко..Това го кара все повече да се връща към миналото си и да размишлява за постъпките си. Важна роля в историята на героя играе и бившата му жена, с която типично по испански ту се обичат, ту си крещят..
Филмът е доста тежък, предупреждавам. Това се дължи не само на дрматичния сюжет. Голяма заслуга за това има и цялостния декор на филма, а именно различната Барселона. Тъжната. Мрачната. Мръсната. Място, където емигранти са преследвани и екстрадирани, а полицията е корумпирана.. Порокът се усеща във въздуха.Той е навсякъде. Тази мразна картинка умело е използвана от режисьора Иняриту за да подсили и без това трагичната история, която ни разказва.
Една от кулминантните точки на филма е, когато детето на Уксбал го пита как се пише английската дума „beautiful”, а той му отговаря грешно. И все историята на Уксбал е красива, макар и изпълнена с грешки. Филмът е страхотен! Наистина. Препоръчвам го на почитателите на европейското кино, но най-вече на ценителите на истинските и трогващи драматични истории.